За Земята Лого

ЕИБ

Европейска инвестиционна банка - финансовата ръка на Европейския съюз

Международните финансови институции (МФИ) бяха призовани да предприемат реформи през последните години, за да подобрят своите дейности, прозрачност и отговорност. Докато повечето от тях предприемат конкретни стъпки към такива реформи, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която е една от най-потайните банки в Европейския съюз, все още прави изключение.

ЕИБ е създадена през 1958 г. като финансова институция на Европейската икономическа общност (предшественика на ЕС). Първоначално, основната идея била Банката да финансира физическа инфраструктура, свързваща националните икономики на страните-членки, както и да прави инвестиции в по-слабо развити региони. Оттогава насам сферата й на дейност се е разширила значително. Сегашното портфолио на Банката обхваща проекти в над повече от 150 страни. Повече от 18% от заемите, отпускани от Банката са извън ЕС. Тя отпуска заеми за страни в Африка, Азия, Източна Европа, Балканския полуостров, Близкия изток и Латинска Америка.

От 1990 г. досега ЕИБ е предоставила на България заеми в размер на 1.1 милиарда евро за проекти, които да ускорят интеграцията на страната към Европейскиа съюз.

Банката не само увеличава обхвата на своята дейност, но също така и размера на капитала, отпускан в заеми. Финансовите ресурси на Банката се състоят от капитал на страните-членки на ЕС, както и средства, набирани на капиталовите пазари. Банката се оказва една от най-мощните финансови институции, която може да си позволи да отпуска "евтини" заеми, с ниски лихви, за разлика от други МФИ.

Основни цели на Банката са:

  • Регионално развитие, икономическа и социална кохезия в ЕС;
  • Изпълнение на инициативата "Иновации 2000";
  • Опазване на околната среда и подобряване качеството на живот;
  • Подготовка на страни-кандидатки за присъединяване към ЕС;
  • Развитие на общностите и сътрудничество между партньори.

Други приоритети:

  • Подпомагане на дребен и среден бизнес чрез глобални заеми;
  • Транс-европейски транспортни и енергийни коридори (TENs);
  • Укрепване на човешки капитал.

Структура

Акционери:

Акционери на банката са 15 страни-членки на ЕС.

Ръководни звена:

Управителен съвет
Управителният съвет се състои от министрите на финансите или икономиката на всяка страна-членка. Те представляват интересите на страните-членки, като:

  • определят основните насоки в кредитната политика;
  • ръководят дейностите на Банката извън Съюза;
  • одобряват доклада на Надзорния комитет и финансови документи като балансов отчет, отчет за печалби и загуби и годишен доклад;
  • рeшaва въпроси относно увеличаване на капитала;
  • назначава членове на Борда на директорите, Управителния комитет и Надзорния комитет.

Борд на директорите
Бордът на директорите се състои от 25 директори и 13 заместници, назначавани от Управителния съвет. Страните-членки номинират 24 директори и 12 заместници, докато Европейската комисия е представена от 1 директор и 1 заместник. Бордът заседава веднъж в месеца в пълен състав, за да:

  • управлява Банката в съответствие с Договорите за ЕС, статута на ЕИБ и директивите, одобрени от Управителния съвет;
  • одобрява отпускането на заеми;
  • взима решения относно гаранции и заеми;
  • предлага промени в кредитната политика на Банката на Борда на директорите.

Бордът на директорите се председателства от президента на Банката, а в негово отсъствие от вице-президентите или членове на Управителния комитет. Понастоящем президент на Банката и председател на борда е Филипе Мейстад.

Управителен комитет
Управителният комитет е изпълнителното звено на Банката. Под ръководството на президента и надзора на Борда на директорите, комитетът се занимава с ежедневните задачи на Банката. Той прави предложения за решаване на Борда на директорите, особено за заеми, и следи за тяхното спазване. Неговите членове, назначавани от членовете на Управителния съвет по предложение на Борда на директорите за период от 6 месеца, са отговорни изцяло пред Банката

Проблемите

Големите проекти, свързани с инфраструктурата, енергетиката, транспорта и водите, имат значително и често пъти необратимо негативно въздействие върху околната среда и водите. В член 6 от Договора от Амстердам са залегнали високи стандарти за опазване на околната среда в политиките на ЕС, с което съюзът не само признава важността на "устойчивото развитие", а го поставя като рамка за всички свои дейности. Това означава, че всички дейности на ЕИБ, независимо дали са в рамките на ЕС или извън него, трябва да отговарят на законодателството на ЕС. На практика, обаче нещата не стоят така.

Липса на стандарти:

ЕИБ няма правила, чрез които да прилага европейското законодателство за околната среда. Още повече, Банката отказва да приеме свои политики за действие, дори за транспортния, енергийния и водния сектор. Дори Банката да спазва политиките на ЕС, те не винаги са приложими за развиващите се страни. В допълнение на това ЕС не разполага с политики за всички проблеми, които Банката среща в работата си извън Съюза. Никъде не е записано как и дали ЕИБ трябва да следва съответните политики, директиви и законодателство в своята дейност извън ЕС. Където европейските стандарти са неприложими, националните такива трябва да бъдат съблюдавани. В много от случаите такива национални стандарти са неадекватни или изобщо липсват.

Никаква отговорност пред обществеността:

Един от най-големите проблеми е липсата на прозрачност и обществена отговорност. През 1997г. след постоянен натиск от страна на НПО, ЕИБ възприе официални "Правила за достъп до обществени документи". Първоначално изглежда като напредък, но като се разгледа по-подробно става ясно,че достъпът до важната информация е практически невъзможен. В края на 2002г. Банката прие нова политика в сферата на достъпа до информация, която не е никак по-добра от предишната. Когато информация, свързана с проекти е поискана от ЕИБ, отговорът е: "това е конфиденциална информация, която може да се ползва само от служители", въпреки че критерии за конфиденциалност също няма. Приблизително 2/3 от проектите, финансирани от ЕИБ, дори не се появяват на нейния уеб сайт. Въпреки че е обществена институция, ЕИБ продължава да действа при напълно закрити врати, отказвайки достъп на тези, които са пряко засегнати от действията й.

Липса на персонал и експертиза:

Персоналът на банката наброява малко повече от 1 000 души, което е грубо 10 пъти по-малко отколкото в Световната Банка, въпреки че портфолиото й за Източна и Централна Европа е почти толкова голямо. ЕИБ има само един служител, занимаващ се с въздействието на проектите върху околната среда и съответствието с релевантни политики. Наскоро, ЕИБ сформира нова структура, занимаваща се с околна среда, което се оказа нищо повече от преструктуриране на съществуващи вече позиции от адвокати, икономисти и инженери. Очевидно, банката има нов специалист по опазване на околна среда, но упорито отказва да оповести неговото име и контакти за връзка. Доколкото е известно банката не разполага с експерти в сферата на социалните проблеми, развитие и човешки права.

Ниски стандарти на опазване на околната среда:

ЕИБ сериозно изостава в изпълнението и следването на природозащитни цели. Например, ЕИБ делегира отговорността за стандартите по околна среда изцяло на изпълнителите на проектите, които получават финансиране. Освен това сегашната политика не се концентрира върху активно даване на заеми, които да гарантират защита на околната среда, а по-скоро проектите технически се "фиксират" към вече съществуващите екологични проблеми. Така в текущата Политика за околна среда, например, проблематиката по промяната в климата изобщо не се споменава, нито пък необходимостта от пренасочване на инвестициите в повече екологични проекти.

Неконтролирани глобални кредити:

ЕИБ влиза в партньорство с посредници, които обикновено са национални или местни банки, за да отпуска "глобални" заеми, които да минат през тези посредници. Понастоящем "глобалните" заеми са около 20% от всички заеми, които Банката отпуска извън ЕС. "Глобалните" заеми могат да бъдат добър начин за финансиране на дребния и среден бизнес или за подкрепа на проекти за енергийна ефективност и съхранение на енергия, но няма никакви доказателства, че те се използват за подобни цели. Освен това е невъзможно да се проследи дали се спазват политиките на ЕИБ или на ЕС от посредниците на национално ниво. Постоянните опити на НПО да сполучат достъп до документи на ЕИБ се оказаха безплодни; нито ЕИБ, нито посредниците искат да предоставят информация за природозащитните стандарти. В някои случаи местните посреднически банки не са дори наясно с изискванията на Банката за околната среда.

Временно лидерство:

Директорите се сменят през известно време и като цяло не разполагат с професионален персонал, който да им помага в надзора над проектите. Налице е съществена разлика спрямо СБ и ЕБВР. Бордът на директорите пътуват около 10 пъти в годината до главния офис на Банката в Люксембург, за да одобрят купчина от проекти. Формално те са единствените, които взимат решения за заемите, поръчителството и самия акт на отпускане на заем. При 300 проекта, които се одобряват годишно само на 10 срещи, задълбочеността на процеса е под въпрос. Досега няма случай, в който предложение за заем да е отхвърлен от Борда, заради Доклад за оценка на въздействието върху околната среда.

© 2003-2024  zazemiata.org